Орлови скали, Хасковска област
Тракийската крепост от новожелязната епоха се намира в местността Орлови скали (Доган кая) на 3 км западно по права линия от центъра на село Сърница. Скалният комплекс е ансамбъл от интересни и величествени скали, някои от които достигат до 30 – 40 метра височина. Това е скален феномен, наподобяващ средновековен замък със здрави кули. Два скални откоса между скалите естествено защитават пространството от около 1,5 дка, допълнително преградено от крепостна стена от ломен камък, без спойка. Керамиката по повърхността е от втората половина на I хил. пр. Хр. Според сведенията, в района на Доган кая са намерени средновековни гробове. Преградната стена свързва двата скални масива описвайки дъга и осигурява защита от северозапад. На малък участък нападалите камъни са разчистени и може да се види частично запазен зид на височина около 1,2 метра. На около 10 метра пред долния скален масив се вижда вал от камъни – останки от стена. В самата скала дъждовната вода е изровила улей и вдлъбнатина. Възможно е между останките на стената и скалата да е имало водохранилище. В горната част на скалния масив има издълбана щерна. Сега тя може да се види само от алпинисти. Вероятно във вътрешното пространство е имало дървено скеле, осигурявало достъп до там. Мястото изобилства от натрошена груба и фина битова керамика. По скалите наоколо могат да се видят множество ниши.Многобройните трапецовидни ниши, които изпъстрят тукашните скали са безспорно дело на човешка ръка. Те се срещат само в Източните Родопи по долината на река Арда и нейните притоци. Дълбани са по меките варовици и вулкански скали, разположени по недостъпни места. По-рядко се срещат по-усамотени скали по планинските бърда. Разположени по единично или на по-малки или по-големи групи те се срещат на юг по долината на река Крумовица (Бургаз-дере) чак до Крумовград, в Момчилградско, Ардинско, Кърджалийско, а на север се виждат по горното течение на река Олу дере, в землищата на село Сърница и селата Йончево и Душката. По Арда те се виждат по скалите край село Вълче поле, при село Горно поле и Маджарово, край село Долно Черковище, при спирка Средна Арда, Железни врата и другаде. Местното турско население ги нарича „кованджици”, „кован-кая” или „коан-кая” (пчелници, пчелни камъни) или „дженевизи”, „дженевиз пенжури” (от Генуа – така турците наричат всички останки от Рим и Византия). Формата им е трапецовидна с дължина на долната страна от 40 до 60 см и на горната от 20 до 30 см. Високи са от 60 до 90 см. При основата дълбочината им е от 10-15 до 20 см. Задната стена е винаги корубесто извита към горната част на отвора. Разположени са по единично или на групи в редици, шахматно или без ред. Срещат се дори и легнали, в хоризонтално положение, но много рядко. Скалните ниши при село Долно Черковище са една от многобройните групи по долината на Арда. Най-голямо е струпването им по скалата Кован кая (над 80 на брой) и по отсрещната скала Саръ кая.
Тракийски кромлех при село Долни Главанак, област Хасково
Тракийското светилище е открито през 1998 г. от археолога д-р Георги Нехризов и е единственото по рода си в българските земи. За подобни култови места в Западна Европа е възприет терминът “кромлех”, най-известен представител на които е Стоунхендж в Англия.Тракийският кромлех при село Долни Главана представлява култово съоръжение от вертикално побити каменни блокове, поставени направо върху скалата. Заграденото свещено пространство, където са се провеждали ритуалите, е с форма на окръжност. На юг от кромлеха се намират две по-малки съоръжения с останки от детски погребения, извършени чрез трупоизгаряне.Въпреки че не могат да се посочат преки паралели на новооткрития мегалитен паметник, не буди съмнение неговата принадлежност към тракийската култура. Той представлява чудесен пример за творческо прилагане на местна почва на принципите на мегалитното строителство при изграждане на култови съоръжения, типично за траките от I хилядолетие преди Христа.
Тракийски скални гробници около с. Пчелари, област Хасково
Околностите на с. Пчелари са осеяни с паметници на културата от Античността и Средновековието. Такива саизсечените в ерозирали скали гробници в местностите „Хамбар кая”, „Ак кая”, „Кара ин”, „Мал казан”, „Ходжас”... В местността „Хамбар кая” личат следи от 6 гробници, вкопани вертикално в горната част на масива и покрити с големи каменни плочи.В местностите „Ак кая” и „Кара ин” са запазени две гробници‚ изсечени в отвесните скали, като едната е особено впечатляваща. Тя се намира в местността „Кара ин” и е най–живописната от всички. Изсечена е в отвесната скала на 2,5 км югоизточно от селото. Планът на гробницата е трапецовиден. Същата форма има и входът, ориентиран на югоизток. В резултат на изветряването на скалите непосредствено над входа се е образувал интересен скален навес, който й придава вид на долмен.Всички гробници в околностите на с. Пчелари датират от ранножелязната епоха (II-I хил. пр. Хр.) и са обявени за паметници на културата.Ирко Петров - археолог
Слънчевият часовник в Хасково
В древността, когато хората са нямали часовници, календари и компаси, слънцето било основен ориентир за времето и пространството. Тогава народите от Месопотамия, Индия, Египет, Елада изобретяват слънчеви часовници. Макар и състоящи се от един вертикален прът, забит в земята, или ритуален обелиск, те научили предците ни да измерват времето. С годините слънчевите часовници ставали все по-големи, по-разнообразни, по-красиви, по-съвършени и все по-сложни...Освен времето, слънчевият часовник в Хасково ни показва и "Розата на компаса". Векове наред символът на розата се свързвал с картите и водел хората в нужната посока. Рисувана на почти всяка карта, "Розата на компаса" сочела север и юг, изток и запад. Първоначално известна като „Роза на ветровете“, тя указвала тридесет и двата вятъра, духащи от посоките на осемте основни ветрове, осемте полуветрове и шестнадесетте четвъртветрове. Когато се впишели в кръг, тези тридесет и две точки на компаса идеално съответствали на тридесет и двете венчелистчета на роза.Слънчевите часовници са най-старите известни засега устройства за измерване на времето – “...за тях работи Слънцето, а никой по-добре от него не знае времето.”
Хасковският затвор
Хасковският затвор е построен в края на XIX век за нуждите на затворническото дело в града и региона. Затворническият комплекс разполагал със следствен двор с килии за арестуваните, които не са получили още присъди. В комплексът е имало също така и наказателен двор с килии, в които осъдени излежавали присъдите си и женски двор с килии за осъдените жени. Освен това е имало перално помещение, параклис и други стопански постройки. В периода 1923-1944 г. се използва за политически затворници. Затворът е действащ до 50-те години на XX век. През 70-те години е обявен за паметник на културата. След това наказателния и женския двор с прилежащите килии е предоставен на тогавашния окръжен музей в град Хасково. До 1990 година там е имало експозиция на Регионален исторически музей – Хасково.В края на 2011 година на община Хасково бяха дадени 5 дка военни имоти, в които е и старият затвор. Състоянието му в момента е печално! Община Хасково търси финансиране, за да бъде реставриран и превърнат в музей.Хасковският затвор - Фотогалерия 
Галерия Форум, Хасково
Галерия „Форум” е създадена от община Хасково и функционира като галерия за съвременно изобразително изкуство от 05.09.2007 г. Намира се в идеалния център на града, до театъра и има 130 м² изложбена площ, разположени на два етажа. Фасадата е антична, с триъгълен фронтон, йонийски колони и хармонира с тази на театъра. В приземния етаж се намира офисът на дружеството на хасковските художници и постоянен базар на техни произведения. На партерния етаж се организират самостоятелни и общи изложби на художници от града, страната и чужбина. Тук са излагани творби на автори като Вежди Рашидов, Жорж Папазов, Светлин Русев, както и творби на художници, свързани с града. Изложбите в галерия „Форум” се сменят през около 20 дни, като кулминационните точки са около литературните дни „Южна пролет”, Денят на Хасково - 8 септември и годишната обща Коледна изложба на дружеството на хасковските художници. Директор на галерията е художникът Владимир Запрянов, а уредник - Мария Делчева.http://www.gallery-forum.eu/
Къщата на Бояджи Оглу, Хасково
Разкош, неповторим стил и възрожденски дух - тези думи характеризират може би най-добре къщата на хасковския чорбаджия Бояджи Оглу. Тя  блести с красивите си декоративни и пейзажни сюжети, обединили архитектура, изобразително изкуство и въобръжение. Двуетажна, с Г-образна форма, къщата е строена в средата на 19 в. Забележителна черта на вътрешното оформление са различните, решени по индивидуална схема, резбовани дървени тавани. Посредством тях майсторът постига своеобразно извисяване на пространството в помещенията и придава въздушност. Впечатляващият салон осигурява функционална връзка с останалите стаи, превръщайки се в едно от най-представителните помещения. Акценти в цялостната стенописна украса на интериора са богато изрисуваните с цветни мотиви декоративни ниши или така наречените алафранги. Крайният резултат е една симфония от багри, очарование и финес... Днес къщата на Бояджи Оглу е приютила един от най-изисканите ресторанти в Хасково - ресторант Алафрангите. 
Светилището на Орфей при с. Татул
Несъмнено край Татул бе открит най-старият в Тракия хероон – светилище на обожествен владетел. Последните археологически проучвания сочат, че става дума за самия Орфей – прочутия тракийски певец и герой, легендарен покровител на Родопите.   Комплексът е един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи. Състои се от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място се заема от изсечен в скалата гроб, до който води тържествено стълбище – символичен гроб на Орфей, за да бъде той посредник между небето и земята, между боговете и хората.  По време на разкопките от 2004-2007 г. на Татул бяха открити цял кръг от огнища – олтари, върху които са извършвани жертвоприношения и възлияния на боговете. В пепелта им археолозите намериха стотици предмети, свързани с древните култове, сред които част от златна маска, подобна на откритите на времето от царските гробници на Микена, глинени човешки идоли, съдове за пиене на свещено вино, навершие за жречески жезъл както и множество кости от жертвоприношенията. 
 
Каталог Хасково
8.00 лв.
www.haskovo.com on Facebook
Начало | Забележителности | Как да отида там | Къде да отседна | Какво да видя | Къде да хапна | Галерия | Онлайн магазин | Е-картички | Уеб камера | Лов | За град Хасково | Монумент Богородица | Александровската гробница | Узунджовската църква | Перперикон | Светилището на Орфей | Гробници | Светилища | Крепости | Паметници | Църкви и манастири | Възрожденски къщи | Музеи | Галерии | Други | СПА туризъм | Винен туризъм | Селски туризъм | Приключенски туризъм | Риболов | Местна кухня | Културен живот | Природа и климат | Планини | Езера | Паркове | Спорт и забавления | Шопинг | Нощен живот | Хотели | Ресторанти | Полезни връзки | Често задавани въпроси | За нас | Контакти | Риболовен навигатор | Камбанарията | Приятели | Наблюдение на птици | Орнитоложки туризъм | Природозащитни дейности | Спортни клубове | Конферентен туризъм | Тракийската култура | Пилонът с националния флаг на България | Любопитни факти | Общинска спортна база | Почивни бази | Димитровградският пазар | Творци | Спортисти | Учени | Дентален туризъм | Зъболекари в Хасково | Зъболекари в Димитровград | Зъболекари в Свиленград | Зъболекари в Харманли | Зъболекари в Тополовград | Зъболекари в Ивайловград | Зъболекари в Любимец | Зъболекари в селата | Реки | Брошури за Хасково |
Created by 123.bg
Design by StudioUnico