Туристически информационен център

Български
Руский
English
Deutsch
Portuguese
Italiano
Français
Română
Español
Eλληνικά
Türkçe
Polski
日本語
中國

За траките от бащата на историята – Херодот

Херодот V 6-7 (за траките)

"...У останалите траки има следния обичай: продават чедата си навън. Девиците не пазят, ами ги оставят да се любят с който мъж пожелаят. Обаче жените си пазят здраво; откупуват ги от родителите им за много пари.


Татуирането се смята за благородно, а не татуирането - за неблагородно; бездействието - за прекрасно, а да си земеделец - най-долно; да живеят от война и грабежи - за най-хубаво. Това са най-забележителните им обичаи."
 

Херодот IV 94 (за траките)

"Te (става въпрос за тракийското племе гети) обезсмъртяват по следния начин: те смятат, че не умират и че загиващия отива при божеството Салмоксис, което някои от тях назовават Гебелеизис. Всеки четири години те изпращат при Салмоксис вестител, избран помежду им по жребий, като всеки път му поръчват да предаде техните желания. Изпращането става така: поставени за тази цел хора държат в ръце три копия, а други хващат за ръцете и краката човека, когото пращат при Салмоксис, похвърлят го нагоре и той пада върху върховете на копията. Ако умре, прободен от копията, смятат, че богът е благосклонен към тях; ако не умре, хвърлят вината върху самия пратеник и го обявяват за лош човек, след което пращат друг. Поръчките се дават на пратеника, докато е още жив. Същите тези траки при гръмотевици и светкавици пращат стрели нагоре към небето, заплашвайки бога, понеже вярват, че не съществува никакъв друг бог освен техния."
 

Херодот V 4-5 (за траките)

"Но траусите, които във всичко друго изпълняват същото, както и останалите траки, постъпват по следния начин, когато някой се ражда или умира: близките сядат около новороденото и го оплакват за това, колко беди трябва да изстрада, след като се е родило, и изброяват всички човешки страдания; а умрелия погребват сред игри и веселия, като казват за него, че след като се е отървал от толкова много беди, се намира в пълно щастие."

Неделни уроци по история: Археологът Георги Китов за откриването на Александровската гробница

Неделни уроци по история: Археологът Георги Китов за откриването на Александровската гробница

Следващата сцена - лов на елен, този път лопатар, е разположена точно над входа. Композицията е затворена - животното е между конник и пешак. Зад ездача се движи в същата посока друг пешеходец, чиято роля остава засега необяснима. "Излишният" мъж крачи бодро наляво. Той е с познатата дреха, сега червена, с една бяла лента над кръста и две под него. Главата му е в профил, има къса черна коса. Дясната ръка е вдигната високо горе и носи жълто копие, чийто връх сочи гърба на коня пред него. В лявата пешакът държи отново жълто оръжие, което наподобява кука или косер. Конникът стиска с лявата си ръка поводите, а с дясната - жълто копие. Изпод лявата се вижда да излиза сива ножница на меч. Косата е по-дълга отколкото на останалите, правите й кичури се развяват зад тила. Изражението на лицето е спокойно, наивно, видимо детско.

Неделни уроци по история: Гласът на скалата или какво разказват „Глухите камъни”

Неделни уроци по история: Гласът на скалата или какво разказват „Глухите камъни”

Скалното светилище Глухите камъни е сред най-големите тракийски култови обекти. Обхваща няколко огромни, прорязани от дълбоки проломи скални масива. В подножието на един от тях е издълбана скална гробница. В източната част на гробната камера е оформено легло и малка ниша. Встрани има следи от втора, недовършена гробница. В масива на Изток е изсечена стълба, която води до върха, където е оформен басейн. Останалите три скални зъбера са осеяни с над 200 култови скални ниши. Mястото на светилището е избирано внимателно - изключително красива, респектираща природа и отлична видимост към всички посоки на света. Откроявайки се над околния терен‚ в съзнанието на древните обитатели на Родопите скалните масиви били свещени. За траките височината на скалата олицетворявала ритуала на преминаване от всекидневното към...

Неделни уроци по история: Археологът Георги Китов за откриването на Александровската гробница

Неделни уроци по история: Археологът Георги Китов за откриването на Александровската гробница

На 17 декември 2000 г. най-хубавата сред останалите и прочута в цял свят Казанлъшка гробница престана да бъде единствена. На този ден - неделя, в 1 ч. следобед ръководеният от мене екип на ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания) откри зашеметяващо представите за тракийската култура подмогилно съоръжение - Александровската гробница - храм с великолепни стенописи от IV в. пр. Хр. Достойнствата на изградената в могилата Рошава чука край Александрово, на 20 км североизточно от Хасково, постройка не се нуждаят от обосновка. … Както други забележителни открития, и това беше съпроводено от странни, неочаквани, някои смешни, ако не бяха тъжни, обстоятелства. Последиците бяха колкото нелогични, толкова и страшни. Ще споделя накратко предхождащите, съпровождащите и последвалите откритието факти. Те изглеждат...

Едноминутни филми
Новини и събития
online shop