Туристически информационен център

Български
Руский
English
Deutsch
Portuguese
Italiano
Français
Română
Español
Eλληνικά
Türkçe
Polski
日本語
中國

Светилището на Орфей при с. Татул

Несъмнено край Татул бе открит най-старият в Тракия хероон – светилище на обожествен владетел. Последните археологически проучвания сочат, че става дума за самия Орфей – прочутия тракийски певец и герой, легендарен покровител на Родопите.
 
Комплексът е един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи. Състои се от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място се заема от изсечен в скалата гроб, до който води тържествено стълбище – символичен гроб на Орфей, за да бъде той посредник между небето и земята, между боговете и хората.
 

По време на разкопките от 2004 – 2007 г. на Татул бяха открити цял кръг от огнища – олтари, върху които са извършвани жертвоприношения и възлияния на боговете. В пепелта им археолозите намериха стотици предмети, свързани с древните култове, сред които част от златна маска, подобна на откритите на времето от царските гробници на Микена, глинени човешки идоли, съдове за пиене на свещено вино, навершие за жречески жезъл както и множество кости от жертвоприношенията. 

Тракийско светилище край село Лисиците, Източни Родопи

Тракийско светилище край село Лисиците, Източни Родопи

Скалните ниши край село Лисиците са част от характерните за Източните Родопи култови скални комплекси датирани между 3000 и 1500 г. пр.хр. Нишите са винаги трапецовидни, с височина около метър и ширина около 50 см. Историците нямат точно обяснение за функцията им. Теориите варират от такива за погребални функции (в нишите са се поставяли урни с праха на прадедите), през предположения, че са били свързани с ритуал за възмъжаване до теории за кодирани послания. През годините множество хора – и професионални историци и аматьори, изказват десетки теории. За жалост липсата на каквито и да е писмени сведения за тях прави разбулването на тайната (за сега) невъзможно. Комплексът до село Лисиците е типичен представител на вида си – множество скални ниши, издълбани високо в недостъпната скала. Правени са малко археологически...

Тюрбето на Осман баба, с. Текето, община Хасково

Тюрбето на Осман баба, с. Текето, община Хасково

Теке (от турски: tekke) e мюсюлманска монашеска общност, манастир, обикновено ритуален комплекс от сгради, в който централно място се заема от седмоъгълна сграда – тюрбе, която е гробница/мавзолей (обикновено символично) на светец. Най-старите текета в България, които са и най-големи и най-известни – са четири: на Демир Баба край с. Свещари, Исперихско; на Акязълъ Баба в с. Оброчище, Добричко; на Кадемли Баба край с. Сокол, Новозагорско и на Осман Баба край с. Текето, Хасковско. Но кой е Осман Баба? Отговор на този въпрос дава археологът Димчо Аладжов (1930-2010). Ето и превод на надгробния паметник: „КРАСИВ КРАЙ! Ако Всевишният пожелае и изпълни страната с благоволения, това ще бъде извор за Осман Баба. Намирайки благоволение във вътрешността на страната Румелия, той израсна и се създаде в нея. Той пое...

Тракийски култов комплекс, с. Долно Черковище, област Хасково

Тракийски култов комплекс, с. Долно Черковище, област Хасково

В местността Кован кая, близо до с. Долно Черковище‚ се намира един от най - големите мегалитни тракийски култови комплекси в Източните Родопи. Тук‚ в отвесните скали на вулканичния масив‚ на шеметна височина‚ са изсечени повече от 100 трапецовидни ниши. Предполага се‚ че те са използвани за погребални цели‚ като в тях са поставяни урните с праха на кремираните мъртъвци. Освен нишите, в скалния масив е изсечена и пещеровидна гробница. Археолозите от Регионален исторически музей - Хасково смятат, че култово - погребалният комплекс се намира в пряка връзка с тракийските селища, крепости, некрополи и светилища‚ намиращи се в землищата на селата Долно Черковище, Пчелари и Орешари (последното се намира на десния бряг на река Арда). На около 500 м северозападно от Долно Черковище, в южната отвесна стена на доминиращата...

Перперикон

Перперикон

Скалният град е най-известния археологически обект в България напоследък. Според археологическите проучвания, първите следи от живот на Перперикон са отпреди 6 хиляди години през каменно-медната епоха. Вече в къснобронзовата и ранножелязната епоха, древният град се превръща във внушителен култов център. Още старогръцкият историк Херодот разказва за прочуто светилище и прорицалище на тракийския бог Дионис-Загрей, намиращо се в Източните Родопи – изсечено в скалите, с каменен олтар, върху който изливали вино и палели огън. Неговата жрица била известна колкото ненадминатата Пития в храма на Аполон Делфийски. Римският автор Светоний добавя, че на Перперикон Александър Велики узнал, че ще бъде господар на света. В Източните Родопи и Перперикон са оставили следи много култури и религии. Въпреки различията, всички те...

Едноминутни филми
Новини и събития
online shop