Туристически информационен център

Български
Руский
English
Deutsch
Portuguese
Italiano
Français
Română
Español
Eλληνικά
Türkçe
Polski
日本語
中國

Светилището на Орфей при с. Татул

Несъмнено край Татул бе открит най-старият в Тракия хероон – светилище на обожествен владетел. Последните археологически проучвания сочат, че става дума за самия Орфей – прочутия тракийски певец и герой, легендарен покровител на Родопите.
 
Комплексът е един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи. Състои се от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място се заема от изсечен в скалата гроб, до който води тържествено стълбище – символичен гроб на Орфей, за да бъде той посредник между небето и земята, между боговете и хората.
 

По време на разкопките от 2004 – 2007 г. на Татул бяха открити цял кръг от огнища – олтари, върху които са извършвани жертвоприношения и възлияния на боговете. В пепелта им археолозите намериха стотици предмети, свързани с древните култове, сред които част от златна маска, подобна на откритите на времето от царските гробници на Микена, глинени човешки идоли, съдове за пиене на свещено вино, навершие за жречески жезъл както и множество кости от жертвоприношенията. 

 

GPS: 41°32′30″N, 25°32′44″E

Разстояние от Хасково: 75 км.

Достъп: Паркинг и пешеходна алея до обекта

Тракийски кромлех при село Долни Главанак, област Хасково

Тракийски кромлех при село Долни Главанак, област Хасково

Тракийското светилище е открито през 1998 г. от археолога д-р Георги Нехризов и е единственото по рода си по българските земи. За подобни култови места в Западна Европа е възприет терминът “кромлех”, най-известен представител на които е Стоунхендж в Англия. Тракийският кромлех при село Долни Главана представлява култово съоръжение от вертикално побити каменни блокове, поставени направо върху скалата. Заграденото свещено пространство, където са се провеждали ритуалите, е с форма на окръжност. На юг от кромлеха се намират две по-малки съоръжения с останки от детски погребения, извършени чрез трупоизгаряне. Въпреки че не могат да се посочат преки паралели на новооткрития мегалитен паметник, не буди съмнение неговата принадлежност към тракийската култура. Той представлява чудесен пример за творческо прилагане на местна...

Тюрбето на Осман баба, с. Текето, община Хасково

Тюрбето на Осман баба, с. Текето, община Хасково

Теке (от турски: tekke) e мюсюлманска монашеска общност, манастир, обикновено ритуален комплекс от сгради, в който централно място се заема от седмоъгълна сграда – тюрбе, която е гробница/мавзолей (обикновено символично) на светец. Най-старите текета в България, които са и най-големи и най-известни – са четири: на Демир Баба край с. Свещари, Исперихско; на Акязълъ Баба в с. Оброчище, Добричко; на Кадемли Баба край с. Сокол, Новозагорско и на Осман Баба край с. Текето, Хасковско. Но кой е Осман Баба? Отговор на този въпрос дава археологът Димчо Аладжов (1930-2010). Ето и превод на надгробния паметник: „КРАСИВ КРАЙ! Ако Всевишният пожелае и изпълни страната с благоволения, това ще бъде извор за Осман Баба. Намирайки благоволение във вътрешността на страната Румелия, той израсна и се създаде в нея. Той пое...

Тракийското светилище Глухите камъни, област Хасково

Тракийското светилище Глухите камъни, област Хасково

Скалното светилище Глухите камъни е сред най-големите тракийски култови обекти. Обхваща няколко огромни, прорязани от дълбоки проломи скални масива. В подножието на един от тях е издълбана скална гробница. В източната част на гробната камера е оформено легло и малка ниша. Встрани има следи от втора, недовършена гробница. В масива на Изток е изсечена стълба, която води до върха, където е оформен басейн. Останалите три скални зъбера са осеяни с над 200 култови трапецовидни ниши. Mястото на светилището е избирано внимателно – изключително красива, респектираща природа и отлична видимост към всички посоки на света. Откроявайки се над околния терен‚ в съзнанието на древните обитатели на Родопите скалните масиви били свещени. За траките височината на скалата олицетворявала ритуала на преминаване от всекидневното към...

Перперикон

Перперикон

Скалният град е най-известния археологически обект в България напоследък. Според археологическите проучвания, първите следи от живот на Перперикон са отпреди 6 хиляди години през каменно-медната епоха. Вече в къснобронзовата и ранножелязната епоха, древният град се превръща във внушителен култов център. Още старогръцкият историк Херодот разказва за прочуто светилище и прорицалище на тракийския бог Дионис-Загрей, намиращо се в Източните Родопи – изсечено в скалите, с каменен олтар, върху който изливали вино и палели огън. Неговата жрица била известна колкото ненадминатата Пития в храма на Аполон Делфийски. Римският автор Светоний добавя, че на Перперикон Александър Велики узнал, че ще бъде господар на света. В Източните Родопи и Перперикон са оставили следи много култури и религии. Въпреки различията, всички те...

Едноминутни филми
Новини и събития
online shop